Лапландия! Приключението на Нинджа-джуджетата!

^
Това е портрет на Сико. Но кой е този Сико? Този Сико е коледният ми герой. Той е зъл, кръвожаден и... дребосък.
Работата му е "инспектор по безопасност на трудовите условия" и след негови проверки не една, или две фирми са били закривани.
Какво търси той в лапландия? Дядо Коледа, разбира се! Но защо го търси? Търси го за да провери истинността на слуха че белобрадия старец експоатира джуджешки труд.
Макар самата Лапландия да няма закон против подобен вид експоатация, тя е част от "световната органицазия за безопасни условия на джуджешкия труд" (СОБУ-ДТ) от миналата година, което значи че цялото й население е длъжно да спазва директивите на организацията.

И ето как Сико (джуджето) се озова тук. Но той носеше със себе си и двадесет и пет килограмовият си чук. Защо ли? Защото той му даваше много повече правомощия от идентификационната му карта.
Какво правеше Сико? Опитваше се да съсипе коледа!

Малеееййййй! Ама че огромен замък! През девет лапландски планини, та чак в десета, но все пак се вижда ясно още от тук. Бива си го!

Сико продължи напред. Засега не заговори Джиро, защото нямаше гаранция че е в същата посока като него, а инспектора нямаше времето да се застоява за по приказка. Все пак беше напълно възможно Джиро да се е запътил към друг лапландски замък, или дори да си има свой такъв някъде наоколо. Така Сико подмина Джиро.

Не след дълго в зимната картинка на Лапландия се появи и малкия Саки, който се изумяваше от голямата снежна покривка и от побелелите от снега страшни планини. Видя, че и пред него имаше други, като него, но преварили. Сред тях имаше и една табелка на която пишеше с огромни надписи: "Добре дошли в света на Свети Николас!" Той се запъти към другата групичка от двама човека с бавна крачка. След което се вгледа в тях, като каза: "хала-хала, и вие ли ще ходите в прочутият замък през девет планини в десетата..?"- запита малката джудже нинджа с весело настроение..

Джуджето Гекидо газеше в преспите на скованата от лед Лапландия. Професията му бе: Пазител на Коледата, а видът му говореше още повече за това. Самият Дядо Коледа му бе дал тази титла. Празникът наближаваше, другите джуджета работеха извънредно и произвеждаха най-различни подаръци ... сега Гекидо беше най-нужен, за да гарантира сигурността на Замъкът и подаръците на послушните деца.
Със силните си ръце той носеше златен чук. Грубото му тяло се очертаваше в далечината и другите джуджета можеха лесно да го забележат.

ПС: моето джудже: http://www.wallpaper4me.com/resize_wallpaper.php?id=2194

Масуро остана в очакване на отговор.Беше облечен в червени дрехи. Имаше страшно издигнати вежди. Един арбалет и пазва за стрелите. Още от малък с баща му си играели, като си правели турнири по стрелба и от тогава баща му обещава, че ако мине основното изпитание, щял да му подари арбалет с допълнителни качества, като например да стреля "автоматично ". Имаше си специална дървена ръчка с която като я върти ще може да изстрелва по-повече стрели, но лошото беше, че трудно се слагаха на самия дървен арбалет и се губеше известно време, докато е в позиция за вече подготвената стрелба. Естествено Масуро не го притесняваше това, защото с времето беше по заякнал. Имаше си и едно ножче за всеки случай. Изражението му беше властно. Личеше си че е ловец.

OFF.TOPICK: ето как изглежда: https://2img.net/h/oi49.tinypic.com/2wml99y.jpg

Сико съзря Саки. Веднага забеляза няколко отличителни белеза.

- Облечен в топли червени дрехи
- Има голям корем
- Може да се побере в комин
- Изглежда по-стар от света
- Може да бъде намерен в лапландия

В мига в който той осмисли тази информация всичко му просветна. Той повдигна ръка и посочи Масаки.
- Ти си Дядо Коледа! - изкрещя и се затича към него - Аз съм инспектор Сико от СОБУ-ДТ! Идвам да проверя цеха за играчки!

Сико се обърна към новопристигналия с намусено изражение.
- Я млъквай - каза и отново насочи вниманието си към "Дядо Коледа".

"хахахаха- добре му го каза"- подметна Саки присмехулно..."Радвам се за тебе Сико, но ме бъркаш, аз може да приличам на него, но не съм! Всъщност приличам на него, за да заблуждавам лошите, че съм "Дядо Коледа", за да ме нападат..та нали ще ми трябва дивеч.."- с пламнали от ярост очи, той си вдигна арбалета и гръмогласно извика:
-"Аз ще защитавам Коледа и всички членове които са в нея!" А за белокосия.., по скоро той може да ни представлява проблем, защото много слабичък ми се струва и май ще ни се наложи да го защитаваме...

Сико хвърли още един бърз поглед към не-джуджето.
- Тоя не е джудже! - прошепна така че всички да чуят - не може да му се вярва.
После се приближи още малко до Саки и зашепна в ухото му.
- До мен достигна слух че белобрадия старец експоатира джуджешки труд. Сега съм тръгнал да му правя инспекция. Мнението ми е че светъл празник като коледата не трябва да е в ръцете на зъл експоататор. Ако се окажа прав, а това е много вероятно, ще напиша писмо до организацията и те ще го свалят от позицията на веселия старец. Мисля че ти ще ще си по-подходящ за тази роля. Е, какво ще кажеш: Искаш ли да защитиш празника, като станеш следващият Дядо Коледа.
После Сико се засмя с цялата си злоба и лукавост.

Сико напълно игнорира странното не-джудже. И защо да не го игнорира? Та тоя беше пълно куко. Държеше се все едно е някакъв гид, или нещо от сорта, което можеше да значи само две неща. Първото бе че е луд, защото се държеше като стопанин в тази ничия земя. Второто, което беше много, много по-страшно, бе че той може да посика от тях бакшиш, когато ги заведе до мястото. Сико, като едно уважаващо себе си джудже, ценеше златото си повече от живота и от самата мисъл че ще му поискат някоя монета му ставаше зле. Предпочиташе да се изгуби в ледената пустош пред това да плати бакшиш!
- Не ми трябва гид. - се провикна към хлапака - Прав ти път, хлапе.

Все още гледаше към Саки с интерес.
- Е, какво ще кажеш? - попита

// Навий се, навий се, навий се. Не е важно дали ще успеем. Важното е да опитаме нещо ново. Ще е интересно. Ще е опасно. Ще е трудно. Какво повече ти трябва?

Масуро погледна странно, след което се изсмя отново. Насочи си погледа към малкия дребосък и му подметна пресмехулно:
-" Хей малкият.. няма ли да ти е малко хладно с тези боси крака на къде си тръгнал..???"- след това погледна Сико и му подметна "Не е ли сладур..? Мъника да ни води до Дядо Коледа.., та в гората може някой патпадък да го схруска..хахаха" - се заливаше Саки от смях, като хвана Сико за рамото,за да се подпре,защото смехът едва не го повали..И въпреки това старецът с големите вежди ни най-малко искаше да подцени недохранения. Просто си играеше с него. Искаше да разбере нещо.., но какво? След което поглеждайки към младото джудже с големият чук-Сико, му кимна с поглед да изчака малко или просто искаше да му каже, че в цялата работа искаше да разбере нещо за младият момък...

И Сико пое към замъка... или по-скоро в посоката в която мислеше че е той.

// Само искам да предупредя отсега. Ако ивента е замислен като 5-6 рп дни пътуване в студ, сняг и глад, след което просто ще видим Дядо Коледа и той ще каже "Хо-хо-хо, здравейте дребосъци" и ще излети с шейната, подминавайки ни и оставяйки ни с пръст в уста, тогава аз няма да пиша постове по-дълги от 1 ред. Наистина се надявам да има нещо по-интересно от това.

Джуджето Гекидо настигна колоната и размаха големият си златен чук, за да привлече вниманието им. Дано времето не беше облачно и буреносно, защото рискуваше да светне като крушка.
- Хей, момчета! - провикна се един басов глас в далечината. Едра, но топчеста мъжка фигура се очертаваше...

ПС: ако искаш можеш ти да го поемеш, тъкмо ще си по-редовен... пък и ще комбинираш с движенето на героя си ... ще си нещо като "водач" + "разказвач"

// СУПЕР!!!

Сико направи едва три крачки напред, когато се блъсна в една дървена тъбела, която съвсем случайно и невинно си стърчеше от леда. Снега от нея падна при сблъсака и се разкри следният надпис.

-----------------------
За да стигнете до замъка на Дядо Коледа
тропнете два пъти с пети,
хванете ушите си с по два пръста,
подскочете докато пеете песен,
разтърсете корема си от смях
и кажете "Хоу-Хоу-Хооу!"
-----------------------

Сико, който все още усещаше пулсиращата болка в крака си, изобщо не обърна внимание на надписа. Вместо това той просто подскачаше насам-натам на здравия си крак и псуваше така както дори каруцарите не могат.

Всички джуджета бяха или достатъчно близо за да видят надписа на табелата, или поне толкова близо че да могат да стигнат до нея в рамките на един пост.

//////////

В моята версия на ивента ще има:
- Вървене по нечии следи
- Състезание с летящи шейни
- Разхождане на кучета
- Коледни подаръци
- Предотвратяване на нечии пъклен план за проваляне на коледния празник
- Мляко и домашни бисквити
- И още много други неща!